Четящият човек, а впрочем и пишещият, от време на време има нужда да излезе навън в света. Дали за да се покаже колко е изискан и уникален, дали за да си набави малко витамин D, дали защото е бил изгонен от вкъщи или просто, за да се разнообрази. Има такива места, които сами ни предразполагат към литература и нейното създаване. Нещо като „спокойствие в хаоса“. Сигурен съм, че някои ме разбират, а други се питат: „За какво говори този ненормалник?“. Фактите са следните – човекът е социално същество и понякога нещо лично и иначе уединено, като писане или четене, може или ТРЯБВА да се случва около други хора. Литературата и алкохолът са като опиянено влюбени родители в токсична връзка, които никога не са сключили брак, но все пак отрочето им е гениално, а барът е тяхното семейно гнездо/огнище/убежище. В този ред на мисли, реших да представя моя избор за 5 такива места в центъра на София (тъй като все пак това е меката за такива занятия на този град). Не приемайте съветите ми „присърце“ и се извинявам, ако съм пропуснал някой друг достоен кандидат – следващия път ще се реванширам! Имайте предвид и че говорим за „светлата“ част на денонощието, защото никое от тези места не би било подходящо за поставената задача, ако отидете вечер. Без повече обяснения, да преминем към статията (пиша я в един от тези барове):
Както самото име на заведението предполага, тук времето спира, или поне се забавя достатъчно, за да можете да чувате мислите си. Безкрайно, безгранично, вечно. Разположено в сградата на „Клуба на архитекта“, в непосредствена близост до Докторска градина, би било лесно да не забележиш или подминеш това скъпоценно камъче. Именно тук Георги Бърдаров пише романа си „Аз още броя дните“ (ако не сте го чели, не знам какво правите с времето си). Мястото по никакъв начин не може да се нарече „дупка“ – дори не е първото, за което се сещате, когато чуете думата „бар“. Естетиката му напомня за нещо като „кафене в Париж“, с разликата, че се сервира и наливна бира. Подходящо е за всеки сезон от годината. Ако е зима – обстановката вътре със сигурност ще ви предразположи към литературни открития. Ако е лято – Timeless разполага със страхотна градина, която даже си има и втори етаж. За другите сезони – решавайте според градусната обстановка. Ако не сте ходили, дайте му шанс, заслужава си!
Няма човек, роден в София или учеш в близост, който да не знае за градинката „Кристал“. Дали ще разхождате кучето, бебето или ще се въргаляте пияни в три през нощта – тази градинка е видяла доста. Много хора обичат просто да седят на някоя от пейките и да гледат как животът тече покрай тях, но много обичат и да посетят някой от двата бара, разположени именно в това миниатюрно паркче. Ще започнем с първия, който не носи някакво велико име – на табелата отгоре пише просто... BAR. Той е... как да ви кажа... алтернативата! На ежедневието, на заведенията, на самото значение „бар“ дори. Ако отидете вечер, със сигурност няма да намерите спокойствие. През деня обаче има някакво неописуемо такова, дори с всичката лудница навън. Персоналът е винаги учтив, никога няма да чуете лоша музика, а в задната част на заведението има разположени страхотни дървени маси с високи столове, подходящи както за лятото, така и за зимата. Винаги ми носи някаква студентска носталгия и може би е възможно да се напише цяла книга за него и неговите посетители, но засега ще кажа, че е страхотно място да отхвърлите дузина страници от книгата, която сте започнали скоро, или да напишете някое меланхолично стихотворение (или статия).
Този бар се намира в непосредствена близост до предишния – залепени са един за друг. Те са нещо като две деца (братчета или сестричета) – едното е „по-edgy“, по-бунтарско, родителите все не излизат на глава с него. Това е детето, с което майката се гордее, а бащата дава за пример. Изкарва хубави оценки, но всички се интересуват повече от другото. Е, този носи името „Бар Кристал“ и прилича повече на място, на което би отишъл на среща с момиче (или момче, не съдя). Естетиката му е модерна, персоналът е с униформа и е винаги спокойно, дори и вечер. Подходящо е да отидете с компания, но също и сами с книга или току-що започната тетрадка. Цените са малко „по-нагоре“ от съседа, но и самото учреждение преполага, че е така. Ако не искате да ви занимава случайна пиянка, бихте опитали чай с хубав ром, искате спокойствие, но все пак да сте в „средата“ – този бар определено е с вас. Гледката отвън със сигурност ще ви вкара в размисли и страсти. Ако се обличате в ризи, имате (или нямате) мустаци и пушите цигари – предпочетете това заведение и оставете другия бар на изчадията (като мен).
За момент се абстрахирайте от факта, че говорим за София. Представете си, че сте в Лондон, карали сте нощна смяна (или много неприятна дневна) и просто искате да разпуснете малко. Може с бира, може с кафе, може и с 18 шота. Баскервил със сигурност е вашето място! Независимо от това, че го представям като скандално място и че е много подходящо да се сбиеш с непознат, всъщност е доста спокойно. Малко изглежда като „квартално“, но много кинаджии го превърнаха в свой втори дом. Естетиката е правилна, предразполага за четене или писане (отново казвам – през деня) и персонала е винаги дружелюбен – независимо дали става въпрос за чисто обслужване или имате нужда да си кажете две приказки с някого. Макар да ни предупреждава за музеи, църкви и барове, мисля, че този би допаднал доста на Буковски. Ако искате да посетите някой от баровете, които не са „под прожекторите“ на центъра, или търсите нещо различно – дайте шанс на Баскервил!
Ах, К.Е.В.А. … Каквото и да кажа за него, все ще е малко, но ще се опитам. „Клуб за естетическо възпитание на артиста“ е минал през доста форми. Чувал съм, че първоначално това е било къщата на богат предприемач. По времето на Царска България е било лечебница, през 70-те е било дадено на НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) и е било нещо като кафене за преподавателите. В един момент тук е бил архивът на Българската филмотека, а след това се превръща в ресторант/бистро. В момента… какво да ви кажа, в момента К.Е.В.А. е един от най-популярните барове не само в центъра, но и в цяла София. Държи се от двама симпатични близнаци, които често бъркат един с друг, но и самият персонал е не по-малко свеж от тях. Ориетирано е към млади хора, но повярвайте ми, никого няма да върнат (майка ми е на 70 години и все още ходи там от време на време). Бар е, но пиянки тук са много рядко срещани. Самата му естетика крещи: ‚КРЕАТИВНОСТ“. От картините, до декорацията, през персонала, до самите посетители. Един иначе „алтернативен“ бар, от който обаче всички искат да са част. Тук не е задължително да пиете алкохол – предлагат всякакви безалкохолни напитки (препоръчвам лимонадите)! Ако търсите къде да се уедините, но да сте сред позитивни хора – К.Е.В.А. със сигурност не е за подценяване.
Автор на статията: Александър Пашов
Още от края на миналия век, през 70-80-те години (а може и по-рано), в човечеството се заражда един „нов“ (слагам го в кавички, защото изобщо не би трябвало да е нов) страх, вдъхновен от киното, литературата, та дори и от реалния живот – страхът от клоуни.
прочети ощеЗдрава Каменова е жена с множество таланти – завършила е актьорско майсторство за куклен театър, но по-голямата част от живота си прекарва в писане на пиеси и сценарии. „Дълго време не играех на сцена, но от 6 години се върнах много ударно и все повече съм актриса, все по-малко пишещ човек“, споделя тя, но отказва да остави писането зад гърба си. Наскоро Здрава стана част от семейството „Мусагена“ със „Смешна поща“, първата ѝ книга с кратки комични фрагменти, вдъхновени от от рубриката „Пощата на Здрава“, покорила телевизионния ефир. Съветите ѝ за кариерата, любовта, децата и домакинството може и да не са приложими в истинския живот, но със сигурност ни помагат да посрещнем трудностите във всекидневието си с усмивка. На едни и същи неща ли се смеят децата и техните родители, какво е мястото на социалните мрежи в изкуството днес и кои са предизвикателствата, пред които се изправят актьорите, когато са на сцена? Отговори на тези и още много въпроси откриваме в следващите редове.
прочети ощеАко трябва да я опишем с една дума, това е „магьосница“. Изучава медицина, автор е на любовен роман, поддържа успешен Bookstagram профил, в който споделя мнението си за прочетени книги, а едно от многобройните ѝ хобита е да гледа в захлас Formula 1. Няма как да не се съгласиш с нас – да събереш всички тези разнородни дейности в едно денонощие е истинска магия! Затова бяхме абсолютно сигурни, че едно интервю за скромното ни блог местенце няма да ѝ се опре. За любовта към литературата, личните будители и неустоимите неща в живота говорим с Кремена Йорданова – автор на „Диагноза неустоим“.
прочети ощеЗдравей, очаквахме те с нетърпение! Не, не си закъснял, не се притеснявай. Настани се удобно в нашето уютно блог пространство. Сигурно вече се чудиш защо те повикахме. Истината е, че искаме да ти разкажем просто една приказка за просто книга. В нея герои са Дигиталните ни поети, Instagram, TikTok, стихосбирките на „Мусагена“... и най-главният – ти, нашият читател. Готов ли си?
прочети ощеПоезията и изобразителното изкуство заживяха щастливо заедно в един от най-новите квартали на „Мусагена“ – купиха си уютен апартамент в ж.к. "Books and Art", обзаведоха го с някои от най-изкусните картини и най-въздействащите стихове. Между другото, ни помолиха да ти предадем, че те канят на гости. Ако още не си сигурен, че искаш да се отбиеш при влюбената двойка, нека ти разкажем малко повече.
прочети ощеНа вниманието на новото арт поколение и всички творчески личности!!! Бързо-бързо призовавай музите, запретвай талантливите си ръкави и цяло лято създавай красоти, защото MUSAGENA NEW VIBES FEST се завръща за третото си (късметлийско) издание!
прочети ощеПознаваме го от „На кафе“ и „Hell’s Kitchen“, работил е при прочутия Гордън Рамзи, а през свободното си време споделя неустоими рецепти и ценни съвети пред своите 83.4 хиляди последователи в Инстаграм. Какви обаче са негативните страни на социалните мрежи, защо фитнесът върви ръка за ръка с контролираното хранене и с кое ястие можеш да кажеш „обичам те“ без думи? Оставяме отговорите на тези въпроси на шеф Никола.
прочети ощеЧитателите му го определят като „българския Буковски“, а стихотворенията му събират стотици харесвания в социалните мрежи. Книгите му „Под черните ми криле“ и „Единствено ураганите могат да ми съчувстват“ се превърнаха в български TikTok сензации за отрицателно време, а някои от видеата за тях имат над 45 000 гледания. Но какво в действителност се крие зад визията му на „лошо момче“ и дали любовта наистина си отива, ще научим от самия Димитър Мавров.
прочети още