Шеф Никола Симеонов: „Има начин уличната храна да бъде нискокалорична“

Ден пореден от диетата. Апетитен аромат на дюнери ти шепне от всеки ъгъл, бургери те гледат примамливо от рекламите, а организмът ти крещи за нещо сладичко. Но кой е казал, че нискокалоричната храна не може да бъде вкусна? Шеф Никола Симеонов грабва черпака, за да разбърка представите ни за здравословното хранене с новата си книга „С Никола по света. Street food, ама хелти“.

Познаваме го от „На кафе“ и „Hell’s Kitchen“, работил е при прочутия Гордън Рамзи, а през свободното си време споделя неустоими рецепти и ценни съвети пред своите 83.4 хиляди последователи в Инстаграм. Какви обаче са негативните страни на социалните мрежи, защо фитнесът върви ръка за ръка с контролираното хранене и с кое ястие можеш да кажеш „обичам те“ без думи? Оставяме отговорите на тези въпроси на шеф Никола. 

 

– Откъде дойде интересът ти към здравословното хранене? Каква е твоята история?

– Първоначално нямах никакъв интерес към здравословното хранене. Бях доста пълничък като тийнейджър и търсех някакъв начин да вляза в по-добра форма.

Първо започнах да тренирам. Имаше доста добър резултат, но не толкова, колкото очаквах, докато не осъзнах, че храненето е даже по-важно от тренировките. Всички ми го казваха, но не исках да повярвам, защото познавам много хора с изключително бърз метаболизъм, които ядат, каквото пожелаят, и си остават слаби.

И все пак трябва да разберем, че хората са различни и не при всеки е така, затова трябва да се обърне внимание и на храненето.

 

– Какво би посъветвал хората, които срещат трудности да започнат да живеят по-здравословно?

– Основният ми съвет е да не правят прекалено големи промени. Най-голямата грешка, която виждам хората да правят, е да спазват някакви много стриктни режими. Това често води до заключението, че диетата работи, но е много трудна за спазване. Е, това означава, че не работи. За да е добър режимът, трябва да можеш да го спазваш. Освен това той трябва да е индивидуален за всеки.

Нереалистично е човек да очаква от днес за утре да започне да се храни като спортист и да има тялото на спортист. Тези неща не стават така – стават бавно.

 

– Спомена тяло на спортист – доколко според теб социалните мрежи допринасят за нереалистичните очаквания към външния ни вид?

– Допринасят безумно много. Дори да оставим настрана корекциите и филтрите, човек при всички случаи си качва най-хубавите снимки в Инстаграм, включително и аз. Снима се от най-добрия ъгъл, прави си поне 10 снимки и, естествено, качва най-добрата от тях.

Още по-големият проблем обаче е, че в Инстаграм са популярни много добре изглеждащите хора. Самата платформа е направена така, че да се стреми да показва някакъв идеализиран човешки образ и дори с разума си да знаеш, че повечето потребители не приличат на супермодели, ти просто не ги виждаш.

 

– Ти също имаш доста силно присъствие в социалните мрежи, споделяш и доста рецепти. Как подхождаш при измислянето на дадена рецепта? Какъв е твоят процес?

– Аз показвам най-вече познати, традиционни или не толкова традиционни, рецепти. Основата е една и съща, оттам нататък всеки готвач я надгражда по някакъв начин. Един ще намали яйцата в крем карамела, друг ще сложи повече шоколад в браунито – общо взето всеки си има някакъв негов прочит.

 

– В крайна сметка сега част от твоите рецепти са събрани в първата ти готварска книга. Как се случиха нещата с книгата С Никола по света?

– Идеята за нея започна да узрява година-две след като излязох от Hell’s Kitchen като участник. Забелязах, че все повече се търси здравословна храна – или нека да кажем по-нискокалорична, защото за някой, който няма проблем с теглото, нискокалорично не означава задължително здравословно.

Направи ми впечатление, че моята аудитория доста се интересува от този вид хранене и реших да направя книга. Така или иначе имах доста рецепти, които си правех за себе си, защото аз се храня по този начин и съм открил кое ми помага.

А защо стрийт фууд? Защото когато човек е на режим и полага усилия да не яде висококалорични неща, най-много го изкушават пиците, дюнерите, бургерите и така нататък. Затова реших, че ще е много добре, ако намеря начин тези неща да не бъдат толкова калорични и да бъдат малко по-здравословни.

 

– Самата книга е разделена на отделни държави. За теб коя е най-вкусната държава?

– През различните времена ми се хапва различен тип кухня. В момента точно съм на вълна индийска кухня. Имам рецепта за пиле биряни в книгата, което напоследък си приготвям всяка седмица.

 

– Какво най-често си приготвяш у дома, когато нямаш много време да готвиш нещо сложно?

– Ако е наистина много набързо, най-често си приготвям някаква паста. Човек обикновено би казал, че пастата не е сред най-нискокалоричните неща. Точно затова в книгата съм включил и рецепта за по-здравословна паста. В случая решаваме проблема с калориите чрез съотношението на протеина към въглехидрата в рецептата.

Това наистина са много въглехидрати за малко количество храна, затова използваме пастата като гарнитура. Приготвям си някакво пилешко филе, отделно някаква салата и си правя паста с някакъв не много мазен сос.

Нещо много важно, което мога да дам като съвет и което ми е помогнало на мен, е, че хората много често се опитват да се ограничават в количеството храна, която консумират. Те си мислят, че по-малко е по-добре. Донякъде е така, но по този начин всеки ден ставаш все по-гладен и все по-гладен, докато в един момент просто не издържаш и изяждаш всичко, което видиш в хладилника. Тайната, която съм открил, е, че е по-добре да се храниш с големи количества, които обаче да са нискокалорични. Тоест да запълваш стомаха си с обемни нискокалорични храни. Доста наблягам на това в книгата.

 

– По твои наблюдения какви грешки най-често правят хората, когато се опитват да започнат да си готвят по-сложни ястия у дома?

– Ако става въпрос за печива, хората често не месят достатъчно тестото. Ако става въпрос за готвене на месо, трябва да се готви достатъчно бавно, за да стане крехко. Темата е обширна и много зависи какво е ястието.

В домашна кухня нямаме нужда от професионални уреди, нямаме нужда и от кой знае каква техника, но трябва да можем да разчитаме на нашето оборудване и със сигурност то трябва да е достатъчно добро. Трябва да разчиташ, че фурната ти наистина загрява до определената температура. Ето и още една грешка – много често хората слагат прекалено много месо в тигана, то пуска вода и вместо пържено, става варено. Трябва да знаеш, че имаш достатъчно силен котлон, за да не се случи това нещо. В случая искам да благодаря на спонсорите на книгата от Gorenje, които помогнаха тя да стане факт. Аз съм се доверил на тях от много време и наистина мога да кажа, че нямам никакъв проблем с уредите в кухнята.

 

– Коя за теб е храната, с която можеш да кажеш „обичам те“ без думи?

– За мен би било пиле с ориз или винен кебап. Просто от малък много ги обичам. Имам една история от детството ми: майка ми беше сготвила една голяма тенджера винен кебап за цялото семейство, даже за следващия ден да има, и направи грешката да го направи още ранния следобед. До вечерта почти нищо не беше останало в тенджерата и трябваше да готви още нещо!