Поетът Димитър Мавров: „Отказвам да следвам стереотипи“

25 June 2024

Читателите му го определят като „българския Буковски“, а стихотворенията му събират стотици харесвания в социалните мрежи. Книгите му „Под черните ми криле“ и „Единствено ураганите могат да ми съчувстват“ се превърнаха в български TikTok сензации за отрицателно време, а някои от видеата за тях имат над 45 000 гледания. Но какво в действителност се крие зад визията му на „лошо момче“ и дали любовта наистина си отива, ще научим от самия Димитър Мавров.

– Димитър, ти си част от Дигиталните поети на „Мусагена“, поетичният ти профил Words that undress you има близо 6000 последователи в Instagram. Много мъже обаче като че ли се притесняват да показват чувствата си, за да не изглеждат слаби. Изпитваше ли страх да публикуваш стихотворенията си?

– Предполагам, доста хора, от векове насам, възпитват момчетата си така – да не показват слабост, да сдържат емоциите си. За радост, аз не съм от тях. Да покажеш слабост, доста често означава да бъдеш възможно най-силен в дадения момент. Да можеш да се огъваш, без да се чупиш. Естествено, като един интроверт, изпитвах съмнения в началото дали изобщо да публикувам поезията си. Срамувах се, беше ми некомфортно. Mои близки приятели бяха причината все пак да се осмеля. Прочетоха няколко стихотворения и бяха твърдо „за“, което сне голям товар от плещите ми. Въпреки това в началото ми беше странно. За щастие, не съм се сблъсквал с подигравки в истинския свят, а ако е имало такива, те са били индиректни или под формата на злобни коментари в социалните мрежи, които отдавна не ме вълнуват.

– Все пак решението ти да публикуваш в социалните мрежи е било правилно – днес ти вече си издаван автор. И в двете ти стихосбирки – „Под черните ми криле“ и „Единствено ураганите могат да ми съчувстват“ – силно присъстват темите за раздялата, за несподелената любов, за трудните връзки. Кога според теб една любов си отива?

– Любовта никога не си отива – отиват си хора или същества, които обичаш, по една или друга причина. Любовта има много форми, тя е навсякъде около нас и в нас самите. Но ако говорим за тази между мъжа и жената, романтичната любов, една пречка за мен е ключова: ако не обичаш себе си, то си неспособен да обичаш друг. Знам, че сега много хора ще възразят и ще ми опонират с думите: „аз не се харесвам, нито се обичам, но обичам половинката си“. За мен това не е любов и винаги нещо във връзката ще куца, ако въпросният индивид не се опознае и обикне. А истината е, че повечето хора не се познават. Избират да следват чужди идеали, мислят чужди мисли и когато са във връзка, превръщат отношенията си в някакъв стереотип. Аз отказвам да следвам всякакви стереотипи – винаги съм искал да създам нещо свое, нещо наше (когато съм бил във връзка), нещо различно, което да устои. Хората обаче прекалено много се влияят от външни фактори като социални мрежи, романтични книги и филми, от безбройните вече подкасти, които ти казват „как стоят нещата“ или „как трябва да стоят нещата“. От моя скромен опит съм научил едно: всичко е до баланса. В живота и в самите нас.

– Големият писател Едгар Алън По казва, че „поезията е ритмично създаване на красота чрез думи“. Коя е най-красивата дума за теб?

– Най-красивата дума за мен е „gvgeyu“ – идва от племето чероки и се чете „гу-гей-ю“ или нещо от сорта. Буквалното значение е „обичам те толкова, че бих дал живота си за теб“.

– Надникнахме под черните криле на поета Димитър Мавров, но ми се иска да открехнеш малко вратата и на личния си живот. Външният ти вид е доста атрактивен. Сблъсквал ли си се с предразсъдъците на хората?

– Не бих казал, че външният ми вид е атрактивен, но може би за повечето е именно така. Визията, като доста неща, е нож с две остриета. Често хората ме имат за престъпник или демон (смее се). Особенно майките и бабите на повечето момичета, с които съм имал взаимоотношения. Но отдавна такива неща не ме притесняват, нито ми влияят. Когато не ме познават, хората са свободни да ми залепят какъвто и да е етикет. А аз съм свободен да не ми пука въобще.

– Лятото несъмнено е идеалното време за създаване на спомени. Кой е най-щастливият ти летен спомен?

– Най-щастливият ми летен спомен е от детството ми със семейството ми. Често ходихме по почивки на морето и всичко изглеждаше безгрижно тогава.

– А най-тъжният?

– За една любов, която вярвах, че ще оцелее през всяко следващо лято, но не стана така.

– За финал би ли довършил изречението „Трите задължителни съставки за перфектно лято са…“

– ...30 мл текила репосадо, 30 мл мексиканска бира, щипка чили на прах.