Ваня Радева е родена в София, но е дълбоко свързана с уютната и живописна столица на Словакия. Завършила е Университета „Коменски“ в Братислава, където баща ѝ е бил дипломат и един от създателите на Българския културен институт. Смята, че той ѝ помага от отвъдното вече десет години да е също дипломат и директор на тази културна институция. Тя е софиянка, но пътува много из Европа, като не пропуска навсякъде да завърши по някоя нова специалност – археология, религиознание, английски, маркетинг на финансовите услуги. Твърди, че ученето е най-доброто лекарство срещу физически и емоционални болки. По време на пандемията от Коронавирус животът спира и Ваня посяга към перото. Оказва се, че към всяко стихотворение, брат ѝ Мирослав вече има създадена картина със същото духовно послание. Така се ражда първата стихосбирка, която те посвещават на покойните си родители.
