В немилост

Поезията на Мария Толин е хапеща и драскаща, своенравна и болезнена като… любовта.

„Крайна.
Грешна.
Безгрешна.

Любовта е поглъщаща, изцеждаща, превъплащаваща. Героинята е богиня и дявол, поклонница на сладострастието и утехата.

Книгата изобразява милостивата и безпощадна жена, която учи границите между любов и обсебване. В себе си намира отчаянието и силата да го потъпче, а в жертва на това знание, се поднася вътрешният ѝ мир.

От грешките и уроците се издълбават пороци във всеки поклонник, който се е подчинил.

Да изпаднеш в немилост никога не е било утеха…
Досега.“

– Мая Николова