В устата на звяра

В устата на звяра е дисекция на съвременния човек. Книга за разрухата, в която любовта се е превърнала в зависимост, самотата е придобила глас, а пороците са пристан, който приютява без излишен романтизъм. Градът тук не е фон, а морално състояние – жив организъм, който бавно поглъща своите герои. Нощна София е лабиринт от барове, спирки, апартаменти, гробища и празни улици, в който героите непрестанно търсят принадлежност, но неизменно се сблъскват със собственото си отчуждение.

Това е книга за вътрешния разпад, за човешката ерозия – онова едновременно красиво и трагично явление в природата. Изповед на огледало, останало твърде дълго насаме с образа на собствената си тъмнина.

Александър Пашов съчетава суров реализъм с почти халюцинаторна емоционалност. Скалпелът на езика му преминава от уличен сарказъм през интимна лиричност до цинизъм и болезнена нежност. От онази нежност, която изгаря отвътре. И в това влакче няма спирачка. Излизаш на парчета, за да откриеш липсващите.

                                                                                                                             Росица Траянова, поет и режисьор