Здрава Каменова е жена с множество таланти – завършила е актьорско майсторство за куклен театър, но по-голямата част от живота си прекарва в писане на пиеси и сценарии. „Дълго време не играех на сцена, но от 6 години се върнах много ударно и все повече съм актриса, все по-малко пишещ човек“, споделя тя, но отказва да остави писането зад гърба си.
Наскоро Здрава стана част от семейството „Мусагена“ със „Смешна поща“, първата ѝ книга с кратки комични фрагменти, вдъхновени от от рубриката „Пощата на Здрава“, покорила телевизионния ефир. Съветите ѝ за кариерата, любовта, децата и домакинството може и да не са приложими в истинския живот, но със сигурност ни помагат да посрещнем трудностите във всекидневието си с усмивка. На едни и същи неща ли се смеят децата и техните родители, какво е мястото на социалните мрежи в изкуството днес и кои са предизвикателствата, пред които се изправят актьорите, когато са на сцена? Отговори на тези и още много въпроси откриваме в следващите редове.
– Зад гърба си имаш впечатляващ брой авторски пиеси, но „Смешна поща“ е първата ти книга с проза. Какво беше новото за теб в процеса на работа по нея?
– Стана ми приятно, че мога да създам нещо различно от сборник с пиеси, но не смятам, че „Смешна поща“ е белетристична книга, защото е съставена от различни фрагменти, отговори на смешни и не толкова смешни въпроси за битието ни. Опитах се да намеря забавни и абсолютно неприложими отговори. Целта е да разсмее читателя и да го накара да се усмихне на абсолютните глупости от бита, които, за съжаление, много често го обезсмислят, а не бива. Ако погледнем с чувство за хумор на тях, веднага ще престанат да бъдат такъв голям проблем.
– Заглавието на книгата е заигравка с думите „смешна“ и „спешна“. Какво трябва да направи някой, за да те разсмее спешно?
– С децата ми и Светльо, моята половинка, много често се разсмиваме, като се имитираме. Разсмива ме и когато някой ми даде смешен ракурс на ситуация, която ме тревожи. Например вчера обсъждах със сина ми, който понякога ми помага за представленията, как преди хората се впечатляваха, че по време на спектакъл дори не пия вода. Напоследък обаче понякога не мога да изкарам цял стендъп без вода, вече не ми стигат силите. В отговор на тревогата ми синът ми цяла вечер се шегуваше с мен с фразата: „Ей, направо се развали, откакто започна да пиеш вода“.
– Спомена стендъп комедия, дълго време си се занимавала и с дублаж. Каква за теб е разликата между играта на сцена, играта пред камера и играта в звукозаписно студио?
– Театърът ми е най-любимото място. Това, че по време на представление всичко се случва тук и сега, е една невероятна магия. Особено при стендъпа, където винаги трябва да има провокация, винаги трябва да има въпроси към публиката, а техните неочаквани отговори трябва да станат част от спектакъла. Всяко представление е уникално и няма да се повтори – и хората го усещат.
Срещу теб има 500, дори 1000 души, които едновременно реагират, едновременно се разсмиват, едновременно затаяват дъх. Навремето хората са ходели в църквите, за да преживеят нещо заедно, после – на концерти и на театър. Смятам, че в това много високотехнологично наше настояще, сме така атавистично свързани с театъра и живите изкуства, защото това е единственото място, където можеш да седнеш плътно до някой непознат и заедно да преживявате и разкривате емоциите си. Абсолютно вълшебство.
Зад микрофона ми беше интересно, но не обичам рутината. Предпочитам непрекъснато нещо да се щурам, затова сама се поотказах от дублажа. Киното пък е много хубаво нещо. Пред камера голямото ми предизвикателство е да не бъда толкова експресивна, което е най-характерното за мен като актриса. Много ми е любопитно и имам някаква надежда, че пак ще ми се случи, въпреки че в България е много трудно някой режисьор да погледне на един актьор извън неговото амплоа и да го предизвика със съвсем различна роля.
– Някои от съветите в книгата са своеобразно продължение на видеоклиповете, които споделяш в социалните мрежи. Как според твоите наблюдения се трансформира изкуството с навлизането на нови (онлайн) платформи за изява?
– Много хора смятат, че тези клипчета, които пускам в социалните мрежи, са основното ми занимание, и се изненадват, когато разберат, че това въобще не е така. Започнах като един вид реклама, някакво намигване или начин да ме забележат като артист, за да дойдат да ме гледат в театъра. С изумление установявам всеки божи ден, че хората живеят трудно, имат нужда да бъдат усмихнати, да бъдат развеселени и да им се покаже друга, смешна гледна точка на нещата, които ги гнетят. Както и „Смешна поща“, така и клиповете, постигат точно това.
– Радваш се на много почитатели и в „Тик Ток“, чиято аудитория е предимно младежка – близо 40% от потребителите са под 24 г. Какъв е общият език между поколенията?
– Това, че имам деца в различни възрасти, ми дава този вътрешен поглед. Когато иронизирам тийнейджърите, матурите, абитуриентските балове или как майките се тръшкат покрай децата, всъщност иронизирам това, което преживяваме вкъщи. Изненадах се, че имам толкова малки последователи. Най-хубавото е, че те водят родителите си на театър. Това ми се случи вече няколко пъти – 10-годишни деца идват с майките си, водят ги на мои представления.
– На различни неща ли се смеят различните поколения?
– Честно да ви кажа – по-скоро не. Когато им представиш ситуация от живота, с преувеличени и психологически образи, всички схващат кода и реагират в унисон. Много е хубаво да видиш в една зала различни възрасти да се смеят на едно и също нещо. Най-сладкото е, че все повече мъже идват на моите стендъпи, които са категорично феминистки – един от тях се казва „Жена и половина“. Вчера го играх в Хасково пред препълнен салон и имаше страшно много мъже – и се смеят, и се смеят… Публиката ме изненадва. Дори когато съм решила, че съм създала един продукт само за жени, изведнъж се оказва, че не е точно така.
– „Смешна поща“ представя „полезни“ съвети за всякакви ситуации. Какъв е най-полезният съвет, който някога си получавала? От какъв съвет се нуждаеш в моментите на напрежение или стрес?
– Фразата „И това ще мине“ е нещо, което много често си казвам, когато е трудно. Наистина очакваме, че след трудностите ни очакват страшно интересни нови неща. Минаваме на ново стъпало. А когато пък е много хубаво, пак си казвам „И това ще мине!“. Артистът не трябва да си въобразява, че е много велик, защото просто сега е успял да създаде добър контакт с публиката. Това е много сложно и трябва да си земен човек, трябва да продължаваш да се раздаваш. В никакъв случай да не се отпускаш. Трябва винаги да си готов и за горе и за долу, а когато си долу, отново да акумулираш нов смисъл.
– Какви книги обичаш да четеш?
– Обичам съвременна проза и хубаво написани любовни романи. Важно е да има чувство за хумор, необичайна ситуация, интересни обрати. Сега съм на японска вълна, чета един антиутопичен роман на Казуо Ишигуро. Много харесвам и романите на Георги Бърдаров – неговата топлина и усещането за земя, за корен, без да е натрапчиво и излишно патриотарско. Много харесвам езика му, силата в думите му, но и скромността и човещината.
– Ако трябваше да изпратиш читателите на „Мусагена“ на една постановка, коя би била тя?
– Аз знам, че ще искат да дойдат на стендъпите, защото са като смехотерапия, но първо бих ги поканила на „Хитът на сезона“. Това е един моноспектакъл, който направих преди 4-5 години. В него минавам през страшно много смешни образи и разказвам една лична за мен история за автор, който се опитва да напише пиеса, но всички имат изисквания към него – директорът, пиарът, актрисите… Темата е много интересна, но няма да издавам обрата на пиесата. Първият ми въпрос към човек, който се определя като мой фен, е дали е гледал „Хитът на сезона“. Ако вече сте го гледали, значи ме познавате по-добре.
– Каква е тайната на добрия стендъп?
– От доста време се опитвам да изследвам тази форма. Смятам, че три неща са много важни. Първо, да си много смел и да не те е страх от гафове и грешки. Второ – бързо да отвръщаш на реакциите на публиката и да ги превърнеш в закачка. И трето, да си добър човек. Ако не обичаш хората и не умееш да завързваш контакт с непознати, не можеш да ги излъжеш, че имаш добра енергия.
– Съветите в „Смешна поща“ хич не са малко, но ние не се е и съмняваме, че не са се изчерпали. Какъв съвет би дала на читателите на „Мусагена“?
– Да мислим за другите, защото това ще ни спаси всички заедно.
Четящият човек, а впрочем и пишещият, от време на време има нужда да излезе навън в света. Дали за да се покаже колко е изискан и уникален, дали за да си набави малко витамин D, дали защото е бил изгонен от вкъщи или просто, за да се разнообрази. Има такива места, които сами ни предразполагат към литература и нейното създаване. Нещо като „спокойствие в хаоса“. Сигурен съм, че някои ме разбират, а други се питат: „За какво говори този ненормалник?“. Фактите са следните – човекът е социално същество и понякога нещо лично и иначе уединено, като писане или четене, може или ТРЯБВА да се случва около други хора. Литературата и алкохолът са като опиянено влюбени родители в токсична връзка, които никога не са сключили брак, но все пак отрочето им е гениално, а барът е тяхното семейно гнездо/огнище/убежище. В този ред на мисли, реших да представя моя избор за 5 такива места в центъра на София (тъй като все пак това е меката за такива занятия на този град). Не приемайте съветите ми „присърце“ и се извинявам, ако съм пропуснал някой друг достоен кандидат – следващия път ще се реванширам! Имайте предвид и че говорим за „светлата“ страна на денонощието, защото никое от тези места не би било подходящо за поставената задача, ако отидете вечер. Без повече обяснения, да преминем към статията (пиша я в един от тези барове):
прочети ощеАко трябва да я опишем с една дума, това е „магьосница“. Изучава медицина, автор е на любовен роман, поддържа успешен Bookstagram профил, в който споделя мнението си за прочетени книги, а едно от многобройните ѝ хобита е да гледа в захлас Formula 1. Няма как да не се съгласиш с нас – да събереш всички тези разнородни дейности в едно денонощие е истинска магия! Затова бяхме абсолютно сигурни, че едно интервю за скромното ни блог местенце няма да ѝ се опре. За любовта към литературата, личните будители и неустоимите неща в живота говорим с Кремена Йорданова – автор на „Диагноза неустоим“.
прочети ощеЗдравей, очаквахме те с нетърпение! Не, не си закъснял, не се притеснявай. Настани се удобно в нашето уютно блог пространство. Сигурно вече се чудиш защо те повикахме. Истината е, че искаме да ти разкажем просто една приказка за просто книга. В нея герои са Дигиталните ни поети, Instagram, TikTok, стихосбирките на „Мусагена“... и най-главният – ти, нашият читател. Готов ли си?
прочети ощеПоезията и изобразителното изкуство заживяха щастливо заедно в един от най-новите квартали на „Мусагена“ – купиха си уютен апартамент в ж.к. "Books and Art", обзаведоха го с някои от най-изкусните картини и най-въздействащите стихове. Между другото, ни помолиха да ти предадем, че те канят на гости. Ако още не си сигурен, че искаш да се отбиеш при влюбената двойка, нека ти разкажем малко повече.
прочети ощеНа вниманието на новото арт поколение и всички творчески личности!!! Бързо-бързо призовавай музите, запретвай талантливите си ръкави и цяло лято създавай красоти, защото MUSAGENA NEW VIBES FEST се завръща за третото си (късметлийско) издание!
прочети ощеПознаваме го от „На кафе“ и „Hell’s Kitchen“, работил е при прочутия Гордън Рамзи, а през свободното си време споделя неустоими рецепти и ценни съвети пред своите 83.4 хиляди последователи в Инстаграм. Какви обаче са негативните страни на социалните мрежи, защо фитнесът върви ръка за ръка с контролираното хранене и с кое ястие можеш да кажеш „обичам те“ без думи? Оставяме отговорите на тези въпроси на шеф Никола.
прочети ощеЧитателите му го определят като „българския Буковски“, а стихотворенията му събират стотици харесвания в социалните мрежи. Книгите му „Под черните ми криле“ и „Единствено ураганите могат да ми съчувстват“ се превърнаха в български TikTok сензации за отрицателно време, а някои от видеата за тях имат над 45 000 гледания. Но какво в действителност се крие зад визията му на „лошо момче“ и дали любовта наистина си отива, ще научим от самия Димитър Мавров.
прочети още